173 години от рождението на Христо Ботев

6 януари е денят на гения. Поетът и революционерът Христо Ботев. Денят на рождението и признателността към таланта и делото му.
Едно от съвременните стихотворения, посветени на поета, е „Ботев няма гроб“ на писателя Ангел Веселинов (откъс)

„Ботев няма гроб“

Тази дата
не може да се празнува по стар или нов стил.
Тази дата не зависи от дворцови преврати,
нито от псевдодемокрации.
Тази дата
не може да се купи с пари –
тя е платена с кръвта на нашата нация!
И си мисля,
когато случайно страдам,
не е ли по-добре да празнуваме
рождените дати
вместо смъртта на нашите патриоти?
И няма да позволим България да стане
гробище -
най-малко
на Ботев.

Христо Ботев е роден на 25 декември по стар стил –Рождество Христово. По нов стил-на 6 януари 1848 година в Калофер, в семейството на учителя и общественика Ботьо Петков и Иванка Дрянкова се ражда бъдещият поет. През 1863 г. 15-годишният Ботев започва да учи в Одеската гимназия в Русия. Първото си стихотворение „Майце си“ написва на 18 години и го публикува на 15.IV. 1867 г. във вестника на П.Р. Славейков "Гайда" :„Ти ли си, мале, тъй жално пела,/ ти ли си мене три годин клела,/ че скитник ходя злочестен ази/ и срещам това, що душа мрази...“
Последното му стихотворение „Обесването на Васил Левски“ отново е обръщение към майката, но към майката родина и е публикувано посмъртно през 1876 година във в. „Нова България: „О, майко моя, родино мила,/ защо тъй жално, тъй милно плачеш?/ Гарване, и ти, птицо проклета,/ на чий гроб там тъй грозно грачеш?“
Най-обикновените български думи придобиват пророческо значение под перото на Ботев. В „На прощаване“ той предвижда бъдещето си: „Аз може млад да загина,/ но стига ми тая награда, да каже нявга народа:/ умря сиромах за правда, за правда и за свобода...“.
Необикновената дарба на Ботев е да прозира в бъдещето и да вижда миналото, без да го е преживял. Така в поемата „Хайдути“ оживяват образи и събития за „Чавдар страшен хайдутин, синът на Петка Страшника“ които са забулени от мрака на столетията.
Това са цитати от четирите най-популярни стихотворения на Христо Ботев: „Майце си“, „На прощаване“, „Хайдути“, „Обесването на Васил Левски“.
Ако в предишните години сме изразявали почитта и признанието си към поета с поднасяне на цветя, нека в тази различна годишнина всеки от нас да го направи, като прочете стихотворенията пред най-близките си-своето семейство.
Tворците, избраниците на словото и духовността, са тези, които налагат истинските човешки ценности, управляващи действията и морала на хората. Нека да бъдем извисени или поне да можем да се вглеждаме в извисените хора. Те са мъдри и искрени.
Най –разбираемо за Ботев говорят неговите стихотворения. И тъй като стихотворенията на поета са 20, всеки българин трябва да ги знае или поне да ги е прочел.
Ботев загива във Врачанския балкан на 2 юни 1876 година в битка с поробителите. Поклон пред паметта му.
В знак на почит и преклонение пред поета Христо Ботев, ще чуете стихотворения на творците от Литературен клуб „Таланти“-Божидара от 7 в клас, Мария от 7 а и Мария от 6в клас, наградени на Международни и национални конкурси.

***
Мирът и ние

Мирът е нещото, което търсим.
Когато липсва, се чувстваме слаби.
Когато войната ни здраво разтърси
и безпощадно живота ни ограби.

Мирът не може да се купи,
не се предлага в магазина.
За него трябва да се бориш,
за да избегнеш лошата картина.

Мирът е нещото, което ще споделяме.
Той прави днес живота пълноценен.
За да го има, нека се подкрепяме.
Мирът за нас е скъпоценен!

Мария Иванова, 6в клас,
Литературен клуб „Таланти“

***

Христо Ботев

Той беше много силен човек,
обичаше народ и pодина,
вървеше смело напред,
след него беше цяла дружина.

С Радецки пристигна на Дунава той,
и колeничи пред свойта rодина.
Закле се, че ще се бори до край,
за народ и за татковина.

Острата сабя блесна в този час,
дружината колeничи на Дунавския бряг,
развяха байряка с българския лев
и целунаха земята с гордост и чест.

Мария Николова V^а клас
ОУ „Христо Ботев“
Литературен клуб „Таланти“
Ръководител: Димитрина Костова

***

Планета

Вятърът брули, в небoстъргачи се блъска.
немислещи хора пилеят водата.
Слънцето бавно изнемогва да грее.
Стихийни пожари се вихрят в горите.
Животните с последен дъх умират,
не оцеляват, а Земята страда.
Гореща, вряла вече става.
Без вода прозрачна и без въздух чист,
само огън буен, пламъци струят.
На гърба на живота човекът пирува.
Разхищава, руши и Земята убива.
О, мила плането, какво сторихме с тебе?
Как можахме да те погубим?
А с тебе и всичко по пътя си!

Божидара Пламенова Костадинова
Литературен клуб “Таланти”