Препис на "История славянобългарска"
Малко народи имат ден на народната си просвета, култура и писменост. Още по-малко на народните будители, а при нас те вървят ръка за ръка.
Ние сме народ, който чества своите духовници, просветители и борци за свобода всяка година, своето Възраждане и негов най-ярък символ – „История славянобългарска“. Народ, който възпява с химн своята просвета, жажда за наука и уникалната си писменост, дадена за света.
Нека да се гордеем, че имаме Такива поводи за празнуване! Да си спомняме за онези преди нас, за които България бе всичко! И да се опитваме да им подражаваме!
Уважаеми родители, в тази връзка Ви каним да се включите в големия препис на Паисиевата история така, както го е направил за пръв път Софроний Врачански. Книгата ще пътува от семейство на семейство. В нея ще се включат майки и дъщери, бащи и синове. И така по-късно да имаме своя първи препис на „История славянобългарска“ - малък жест на солидарност към онези, заради които ни има днес, но най-напред - към нас самите.
Ако с него е трепнало едно българско сърце и се е запалила искрата на българщината поне у една българска душа, делото е имало смисъл. Точно, както си е мислил Софроний Врачански…
Ние сме народ, който чества своите духовници, просветители и борци за свобода всяка година, своето Възраждане и негов най-ярък символ – „История славянобългарска“. Народ, който възпява с химн своята просвета, жажда за наука и уникалната си писменост, дадена за света.
Нека да се гордеем, че имаме Такива поводи за празнуване! Да си спомняме за онези преди нас, за които България бе всичко! И да се опитваме да им подражаваме!
Уважаеми родители, в тази връзка Ви каним да се включите в големия препис на Паисиевата история така, както го е направил за пръв път Софроний Врачански. Книгата ще пътува от семейство на семейство. В нея ще се включат майки и дъщери, бащи и синове. И така по-късно да имаме своя първи препис на „История славянобългарска“ - малък жест на солидарност към онези, заради които ни има днес, но най-напред - към нас самите.
Ако с него е трепнало едно българско сърце и се е запалила искрата на българщината поне у една българска душа, делото е имало смисъл. Точно, както си е мислил Софроний Врачански…